Назад
От незапомнени времена розата е най – масово разпространеното растение. С разновидните си форми – храст, пълзяща, високостъблена, ниска и увивна, розата е с великолепен аромат и винаги търсена. Използва се за оформяне на розови кътове (розариуми) в паркове, за зацветяване на лехи, ниските сортове роза се използват за бордюри, увивните и катерещите – за покриване на перголи, сводове, стълбове и колони. Розата служи като цветен материал за приготвянето на букети.
Розовият цвят от определени видове се използва за добиване на розова вода, в медицината, в козметиката, за приготвяне на сладко. От казанлъшката роза се добива прочутото по цял свят розово масло.
Рози от разсадници се засаждат през два от сезоните – пролет и есен. Рози отгледани в саксии може да се засаждат по всяко време, с изключение на студените месеци поради опасност от измръзване. В този случай пръстта около кореновата система се задържа, без да се разрохква, за осигуряване на безболезнено прихващане. При засаждане се преглежда кореновата система, прочистват се загнили, счупени, разкъсани корени. Розовите фиданки се засаждат така, че кореновата шийка да се покрие с пръст няколко сантиметра, след което се поливат. Високостъблените рози се превързват с колчета, като връзките не трябва да бъдат стегнати. При засаждане между храстите се оставя разстояние от 0.5 до 1.20 метра в зависимост от сорта.
Най – подходящи почви за отглеждане на рози са средно тежките пропускливи, глинесто-песъчливи богати на хранителни вещества почви. Обилното торене създава условия за доброто им развитие, като най – резултатно е торенето с угнил оборски тор.
При резитба на розите се прави следното:
1. Отстраняват се всички части, които са престарели, както и слабите клонки, оставят се клонките, които ще дадат добри цветоносни леторасли.
2. Отстраняват се явилите се в повече леторасли, които биха попречили на останалите да развият зд рави цветоносни клонки.
3. Съкращават се всички останали клонки, за да се гарантира на пъпките да развият необходимото количество цветоносни леторасли. За тази цел трябва да се познава добре сортът на розата.
4. Ежегодно се изрязват всички остарели цветоносни клонки така, че да се подмладяват, да се създава млад клон.
Резитбата се извършва така, че по време на цъфтежа и след това растението да има правилно развитие и добър външен вид. По – ниска резитба се прави на рози, които имат малки или слаби леторасли. Това особено се отнася за чайните, чайнохибридните, бенгалските и нискостъблените полиантови рози.
Сортове, които имат буен растеж, се съкращават малко, като се оставят дълги клонки – това се отнася за всички увивни буйнорастящи чайни и така наречените рози Ноазет.
