Назад
Игликата (Primula) е представител на един от най-големите родове на семейство Първоцвети (Primulaceaе). В умерените ширини и в алпийския пояс по цялото земно кълбо се срещат повече от 600 вида иглики. Най-много са те в Европа и Средна Азия. Българската флора също е богато надарена с иглики, някои от които са ендемити – т. е. срещат се само у нас и никъде другаде по света.Ботаническото име на игликата – примула, идва от латинската дума “primus”, която значи първи, ранен и е свързано с появата на цветето още в самото начало на пролетта. На пазара растенията упорито се предлагат с това наименование, като се пренебрегва традиционното българско име. Това води до недоразумения, като мнозина мислят, че става дума за различни цветя. Игликите са многогодишни тревисти растения, има само няколко едногодишни или двугодишни вида.Повечето са зимоустойчиви и засадени веднъж в градината, остават там години наред.От добре развитото коренище с жилави корени израства гъста и красива розетка от прикоренови листа. При някои от видовете листата се назъбени, при други – целокрайни. Обикновено са яркозелени, с гладка повърхност или леко овласени. Цветовете са изключително разнообразни по багри. Срещат се както едноцветни, така и двуцветни, понякога с “око”. Цветовете са разположени обикновено в чадърести съцветия върху общо стъбло. При някои видове те образуват няколко етажа. Само при няколко вида всяко цветче се намира на собствено стъбло. Цветните стъбла са безлистни. Повечето иглики цъфтят в ранна пролет. След прецъфтяването се образуват плодове-кутийки, пълни с тъмнокафяви дребни семена. Нашенските градини през март-април се изпъстрят от обикновената безстъблена иглика ( Pr. vulgaris). Засадена на подходящо място, тя не изисква никакви особени грижи и се самозасява, като образува истински килими в жълто, бяло и розово.Някои любители пренасят и други видове от гората – най-често невзискателната лечебна иглика (Pr. officinalis), чиито жълти камбанки, увиснали на дълги дръжки, наистина са очарователни.
