Маточината е растение растящо в южна Европа и Средиземноморието.За нейна родина се смятат земите около Средиземно море . Многогодишно тревисто зимоустойчиво растение. На височна достига 70-150 cm. Свежите листа имат силен аромат на лимон. В края на лятото се появяват малки бели цветове, пълни с нектар. Те привличат пчелите. Цъфти от юни до септември, но цъфтежът няма особена декоративна стойност.Билката е изключително ценна заради лечебните си свойства. Използва се надземната част, най-вече стръковете-пресни или сушени
ОТГЛЕЖДАНЕ: Маточината може да се отглежда на слънце или полусянка, върху рохкава и умерено влажна почва. Може да се изрязва 2 пъти през вегетацията. Понася засушаване, но влошава качеството на листната си маса.
ПРИЛОЖЕНИЕ КАТО ПОДПРАВКА: В кулинарията се използва за ароматизиране на салати,на по-тлъсти месни и рибни гозби,на ястия с гъби,които са по-трудно смилаеми.
ПРИЛОЖЕНИЕ КАТО БИЛКА: Маточината може да се използва за чай в свежо и изсушено състояние. В изсушен вид тя губи приятния си лимонов аромат.Чаят от Маточина помага при безсъние,невроза,високо кръвно налягане,принервен стомах,действа като успокоително и сънотворно средство. Маточината успокоява нервната система, има антисептично, болкоуспокояващо и възбуждащо апетита действие. За да е лечебна маточината се бере в сухо време, като се откъсват връхните листа заедно с цвета. В българската народна медицина най-често билката се използва при главоболие, високо кръвно налягане, виене на свят, шум в ушите, безсъние и лош дъх в устата, за жабурене при зъбобол и гаргара при гърлобол.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ: Не бива да се смесва със силни подправки като мента, индийско орехче, джинджифил.
